Постинг
13.09.2012 08:41 -
Несебър през септември или лятото си отива
Автор: scarlety
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17778 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2012 14:05
Прочетен: 17778 Коментари: 22 Гласове:
61
Последна промяна: 13.09.2012 14:05
Oще малко разходки край морето в последните топли и слънчеви есенни дни! Красивият и романтичен Несебър през септември- малко тъга, малко спомени, малко снимки и едно прекрасно стихче на Владимир Виденов / vladun/ в допълнение!
Твоят бряг е любов,
калдъръмът е спомен,
а прибоят е зов
към духа ми бездомен.
как може да се развие ясновидство /продъ...
Имам повод за празнуване, елате да ви ра...
"СЛАВЯНСКАТА" ЛЪЖА Е ПЛОД НА Д...
Имам повод за празнуване, елате да ви ра...
"СЛАВЯНСКАТА" ЛЪЖА Е ПЛОД НА Д...
1.
анонимен -
Все пак добре, че са снимките.
13.09.2012 09:57
13.09.2012 09:57
Спомените имат лошия навик да избледняват. Чудесни мигове и места си запечатала. Познати са ми. От две години не съм бил в Несебър, но иначе не пропускам.
ВСИЧКО
Слънцето бавно изтича през пръстите.
Става на пясък
всяка скала.
Времето сяда и чака развръзката:
ще се издигнем ли с тези крила.
Толкова котви, въжета, дрънкулки,
мрежи, безветрия, евтина плът...
Как да погледнем
високо и дръзко,
за да надзърнем
нейде отвъд?
Може би някога, може би никога?
Нека се върнем на същия бряг,
нека дочакаме
да ни поникнат
пак първородните бели пера.
Всичко е казано,
всичко е писано.
Аз ще те чакам на този летеж.
Чувам свистенето;
знам, че е истинско.
Може би някога,
може би днес.
Слънцето пак озарява Несебър.
Пясъкът пак се превръща в скала.
Всичко зависи от мене и тебе.
Колко си хубава
с тези крила!
цитирайВСИЧКО
Слънцето бавно изтича през пръстите.
Става на пясък
всяка скала.
Времето сяда и чака развръзката:
ще се издигнем ли с тези крила.
Толкова котви, въжета, дрънкулки,
мрежи, безветрия, евтина плът...
Как да погледнем
високо и дръзко,
за да надзърнем
нейде отвъд?
Може би някога, може би никога?
Нека се върнем на същия бряг,
нека дочакаме
да ни поникнат
пак първородните бели пера.
Всичко е казано,
всичко е писано.
Аз ще те чакам на този летеж.
Чувам свистенето;
знам, че е истинско.
Може би някога,
може би днес.
Слънцето пак озарява Несебър.
Пясъкът пак се превръща в скала.
Всичко зависи от мене и тебе.
Колко си хубава
с тези крила!
виждам това хубаво стихотворение,Слави!:)
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
Приятелче, здравей!:)
Ето къде си била, в красивия Несебър!:) Мястото, където ни връщат спомените, и любовта:).
Благодаря за споделянето, чудесни снимки, музика, и стих!:)
цитирайЕто къде си била, в красивия Несебър!:) Мястото, където ни връщат спомените, и любовта:).
Благодаря за споделянето, чудесни снимки, музика, и стих!:)
След стихотворението на Слави, нямам какво да кажа:)
Благодаря ти за вниманието!:) Целувки!:)
цитирайБлагодаря ти за вниманието!:) Целувки!:)
Ади, Несебър си е хубав винаги, дори и когато лятото си отива:)
Аз се наслаждавам на всичко до последния момент не мислейки изобщо за края.
Опитвам се да хвана момента и да го запазя в съзнането си.
Прекарай си добре останалите дни в това вълшебно място!
цитирайАз се наслаждавам на всичко до последния момент не мислейки изобщо за края.
Опитвам се да хвана момента и да го запазя в съзнането си.
Прекарай си добре останалите дни в това вълшебно място!
Мммммм, да!!! Прекрасно и напълно разбирам емоциите, защото Несебър е герой и на моя последен постинг. Странно, след него не мога да отлепя да напиша нещо друго. Благодаря ти, Скарлети, че ме върна пак там :)
цитирай:)
цитирайЛюбимият ми Несебър! Влад колко добре го е описал в един куплет!
Много хубави снимки, мила!
цитирайМного хубави снимки, мила!
Есента е на прага ни, но лястовичките са още тук, Скалети!
Привет! :)
цитирайПривет! :)
Но още е тук; обичам това гранично време с усещането за успокоеност, за пълнота и една нега - сладка, свита на кълбе в стомаха. Обичам и Несебър точно в това парче време.
Здравей, Ади! Хубаво ми беше да повървя с теб.
Поздрави и поздравления! :)
цитирайЗдравей, Ади! Хубаво ми беше да повървя с теб.
Поздрави и поздравления! :)
11.
hristo27 -
Лято, слънце, море. Какво по-ху...
13.09.2012 20:57
13.09.2012 20:57
Лято, слънце, море.
Какво по-хубаво от това?
цитирайКакво по-хубаво от това?
Вострото, Тинче,Чайче, lostov, Павел, Ерато, zebb, Меги и hristo27,
приятно ми е,че повървяхте с мен из стария Несебър- живописно изпъкнал сред морето, очарователен,особено на границата между лятото и есента, донасящ едновременно и успокоение и въодушевление!
цитирайприятно ми е,че повървяхте с мен из стария Несебър- живописно изпъкнал сред морето, очарователен,особено на границата между лятото и есента, донасящ едновременно и успокоение и въодушевление!
Благодаря ти!Толкова ми липсва соления дъх на морето...А Несебър ми е много любим...
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
parasol написа:
Спомените имат лошия навик да избледняват. Чудесни мигове и места си запечатала. Познати са ми. От две години не съм бил в Несебър, но иначе не пропускам.
ВСИЧКО
Слънцето бавно изтича през пръстите.
Става на пясък
всяка скала.
Времето сяда и чака развръзката:
ще се издигнем ли с тези крила.
Толкова котви, въжета, дрънкулки,
мрежи, безветрия, евтина плът...
Как да погледнем
високо и дръзко,
за да надзърнем
нейде отвъд?
Може би някога, може би никога?
Нека се върнем на същия бряг,
нека дочакаме
да ни поникнат
пак първородните бели пера.
Всичко е казано,
всичко е писано.
Аз ще те чакам на този летеж.
Чувам свистенето;
знам, че е истинско.
Може би някога,
може би днес.
Слънцето пак озарява Несебър.
Пясъкът пак се превръща в скала.
Всичко зависи от мене и тебе.
Колко си хубава
с тези крила!
ВСИЧКО
Слънцето бавно изтича през пръстите.
Става на пясък
всяка скала.
Времето сяда и чака развръзката:
ще се издигнем ли с тези крила.
Толкова котви, въжета, дрънкулки,
мрежи, безветрия, евтина плът...
Как да погледнем
високо и дръзко,
за да надзърнем
нейде отвъд?
Може би някога, може би никога?
Нека се върнем на същия бряг,
нека дочакаме
да ни поникнат
пак първородните бели пера.
Всичко е казано,
всичко е писано.
Аз ще те чакам на този летеж.
Чувам свистенето;
знам, че е истинско.
Може би някога,
може би днес.
Слънцето пак озарява Несебър.
Пясъкът пак се превръща в скала.
Всичко зависи от мене и тебе.
Колко си хубава
с тези крила!
винаги, когато лятото си отива, морето изглежда носталгично-красиво. А Несебър е градче, запазило собствения си облик :))
Благодаря, Ади!
цитирайБлагодаря, Ади!
Поздрави, Ади:)
цитирайВлади, благодаря за стихчето!
Руми и Цани- може пък следващото лято заедно да се разходим в Несебър!:)
цитирайРуми и Цани- може пък следващото лято заедно да се разходим в Несебър!:)
никога не са в повече. Дай боже да са навсякъде около теб! Спокойна и успешна седмица!
цитирайНесебър - малко тъга, малко спомени и отново ... спомени.
Несебър - много познат и вече непознат ...
Благодаря ти, Ади!
цитирайНесебър - много познат и вече непознат ...
Благодаря ти, Ади!
радвам се ,че наминахте! Успешна седмица и усмивка за двете!:)
цитирайКрасиво е... Много красиво!
цитирайБЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛКО, БЛАГОДАРЯ!
Нека Господ Бог благослови дните ти, с ОБИЧ и ЗДРАВЕ, ВЯРА и НАДЕЖДА!
цитирайНека Господ Бог благослови дните ти, с ОБИЧ и ЗДРАВЕ, ВЯРА и НАДЕЖДА!
Много е красиво. Благодаря за споделянето!
цитирайТърсене
Блогрол
1. www.vbox7.com/
2. www.youtube.com/
3. www.svejo.net
4. Албум Блог.бг.-вс.части
5. Подарък!
6. Опитвал ли си?
7. Септември
8. Ще ти мине my Love
9. Писмо до татко
10. Превъзмогване
11. Другото кино
12. Едно неизпратено писмо...IN MEMORIAM
13. Не забравяй
14. Жена
15. Не унивай, море
16. И се влюбих тогава...
17. Безсънно
18. Скитница
19. Мечтание
20. Спонтанно
21. С тих стих
22. Иван Пейчев
2. www.youtube.com/
3. www.svejo.net
4. Албум Блог.бг.-вс.части
5. Подарък!
6. Опитвал ли си?
7. Септември
8. Ще ти мине my Love
9. Писмо до татко
10. Превъзмогване
11. Другото кино
12. Едно неизпратено писмо...IN MEMORIAM
13. Не забравяй
14. Жена
15. Не унивай, море
16. И се влюбих тогава...
17. Безсънно
18. Скитница
19. Мечтание
20. Спонтанно
21. С тих стих
22. Иван Пейчев