Прочетен: 24282 Коментари: 41 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2010 08:59
- Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.
- Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.
- Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.
- Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.
- Частта е по-малка от цялото, но може да бъде по-хубава от него.
- Аз бягам от успеха не заради него, а заради тези, които го имат; срамувам се да приличам на тях.
- Никой не осъществява себе си напълно. Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.
- Когато човек не знае добре един език, той, вместо да каже това, което мисли, мисли това,което може да каже.
- Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.
- Всяко силно чувство е суеверно.
И зимата
И зимата ще ни затвори скоро.
Ще падне сняг на нашите балкони.
Напразно в пустотата бяла взорът
картините на лятото ще гони.
Тогаз, уединени, ще си спомним
и таз разходка сетня в планината,
това великолепие огромно
от багри и от есенна позлата.
И като гледаме в снега трохите
и стъпките на бедните врабчета,
ще виждаме стената на елите
и на брезите златните кубета.
Мъглите зад прозореца ни зимен
тогаз ще ни напомнят мълчаливи
за въздуха мъглив и сякаш димен
под буките оголени и сиви.
Разравяйки червената жарава,
ще бдим в нощта и паметта огреял,
тоз огън шумата ще възкресява
и стъпките ни шушнещи из нея.
И нищо, че огнището ще стине
и зимата ще ни обгражда пуста,
ще населиме нейните пустини
със наште спомени и наште чувства.
1965
Есенно завръщане
Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бaщина къща
с боядисани жълто стени.
Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
ПОВЕСТ
Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук от никъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачвам бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."
1925
Пролетна нощ
Този пролетен дъжд сякаш пада
само дето гори светлина.
Колко много трептящи звена
над потоците, локвите, вадите!
Ето нощ на небесния склон.
Опустяха съвсем тротоарите.
Мигар цялата нощ ще прекарам
под заслона на този балкон?
Като струни струите звучат
и без полъх, без птици, без ветър
се люлеят и пеят дърветата,
и светлее вечерният път.
Аз забравям и пътя, и хижите;
аз забравям скръбта; и една
от небето дошла хладина
ми измива лицето от грижите
РУЧЕЙ Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда, се наведох,
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагесан
в ручея въз бързата вода
и вълните мигом го понесоха
надолу - кой го знай къде...
бе сътворен от кал
Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко на мекия! За малко
щях да умра от доброта.
Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.
Поздрави!
Благодаря !
Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .
Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.
Любовта на хамалина
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.
Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,
която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.
Да би дошла и тази нощ…
да би му станала невеста…
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.
И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.
Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.
НОСАЧИ НА РЕКЛАМА
Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.
Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си - гладни -
меню на някой ресторан.
И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.
Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.
04.11.2010 10:00
Хубаво е при теб, Scarlety!
Слънчеви и усмихнати прегръдки от мен! :)))
04.11.2010 13:50
04.11.2010 13:56
Целувки!:))
Благодаря!
04.11.2010 20:33
Мисля ще е добре да попрочетете малко Библията.
Благодаря ти Skarlety, за хубавия постинг!
Невероятни стихове,представени по въздействащ начин!
Но много ми харесаха и мислите...Прибавям към тях още една-"Заслуженият успех отива при талантите,останалите се задоволяват с незаслужения"
И на Валя,която е допълнила с още хубави стихове постинга!
05.11.2010 20:39
Комплименти!!!
Вострото:)
06.11.2010 15:12
Тъжен поет и мъдър човек; с тътжната съдба на български рядко талантлив поет.
Колкото по-често го четеш, толкова по-хубави и задушевно-човешки нотки и мотиви откриваш в стиховете му.
Трябва да е бил много добър човек...
Поздравления...изгледите към стихчетата са чудесно подбрани.
Слънчева неделя:ок
Скоро четох мисли на наши критици за Далчев.Особено ми хареса това,което казва Светлозар Жеков:
"Линията на вечния живот лъкатуши между вечни противоречия. Но докато за едни примирението между тях се осъществява с лекота, за други, между които е и Далчев, това е дълъг процес на отчаяна вътрешна борба за постигане на духовна яснота, а не на житейско равновесие. Поезията и философията се раждат от нарушеното равновесие в човешката душа. Философът търси причините, а поетът — утехата. Но ако за философа Далчев причините донякъде се изясняват, за поета Далчев утехата е мираж в пустинята на самотата — това е самотата на индивида, дръзнал да се оттласне от спасителния бряг на настоящето и по бързея на своето лично време да предприеме най-дългото и най-опасното пътешествие — навътре към себе си"
Благодаря ти и хубава неделя!
2. www.youtube.com/
3. www.svejo.net
4. Албум Блог.бг.-вс.части
5. Подарък!
6. Опитвал ли си?
7. Септември
8. Ще ти мине my Love
9. Писмо до татко
10. Превъзмогване
11. Другото кино
12. Едно неизпратено писмо...IN MEMORIAM
13. Не забравяй
14. Жена
15. Не унивай, море
16. И се влюбих тогава...
17. Безсънно
18. Скитница
19. Мечтание
20. Спонтанно
21. С тих стих
22. Иван Пейчев