Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2012 09:01 - За нещата,които придават смисъл на живота
Автор: scarlety Категория: Лични дневници   
Прочетен: 20803 Коментари: 21 Гласове:
42

Последна промяна: 24.09.2013 15:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg




image

 Размисли на легендарната актриса и певица Марлене Дитрих (1901-1992 г.), известна като „Синият ангел” по едноименния филм на режисьора Джоузеф фон Щернберг, в който тя изпълнява главната роля.

„Приятелство... Малко хора разбират смисъла на тази дума. Приятелството е като майчина любов, братска любов, вечна любов, сънувана любов, мечтана любов. Това не е любов, която се осъществява под прикритието на любовта. Тя е чиста, нищо неизискваща, затова е вечна. Приятелството е свързвало повече хора, отколкото любовта. Приятелството е скъпо и свято.

За мен приятелството е по-важно от всичко. Който ме е разочаровал като приятел, е отписан и забравен. Приятели, които ни разочароват, са, така да се каже, осъдени на смърт. Който веднъж е познал благословията на приятелството, той има святото задължение да спазва законите му. Каквото и да се случи, правилата не се нарушават.

 

Не е проста работа да бъдеш приятел. Понякога се изискват нечовешки усилия да не нарушиш правилата. Но приятелството е най-важната връзка между двама души и е по-устойчива от любовта. Любовта (изключвам майчината любов) лесно се заменя. Но една ръка, подадена от приятел, е обещание, което никога не се забравя.


 Следовница съм на прастар принцип – да бъда жена, която не изважда на показ интимните си чувства и която обитава пространство със собствени закони, недостъпно за другите.

Критиката е най-простото от всички занимания. Всеки от нас го знае, но докато не сме лично засегнати, не усещаме разрушителната сила на критиката, особено когато е само отрицателна. Случи ли се да попадне в ръцете на садисти, критиката се превръща в огромна унищожителна сила. Особено в Америка, където се приема на вяра всичко написано; приемат всичко, което им налага рекламата и направо забравят, че имат собствен мозък.

 Това не се отнася за някои отдалечени кътчета на страната, където жителите все още са способни да разсъждават самостоятелно. Но в окупираните от телевизията територии бедните хора, подложени на непрекъснато промиване на мозъците, следват своите водачи като овце. Купуват продуктите, които им се рекламират и водят жалко съществуване без собствено мнение, неспособни да избират, като стадо мучащи говеда или блейнали овце – затъпели или което е още по-лошо, щастливи, че следват човека, който им продава всевъзможен боклук от екрана.

 

Страшно е да си помисли човек, колко монотонно протича животът на повечето хора. Наистина жалко е, че малцина са онези, които са подтикнати от домашната среда или от училището да се занимават с нещата, заради които си струва да се живее, които придават стойност на живота. Приближаването до тези неща, умението да ги разбираш и обичаш и с тях да обогатяваш живота си е благодат, която не се измерва с пари.

Лично аз не мога да си представя своя живот без постоянната радост от музиката, живописта, танца и литературата. Когато някой ме попита, какво правя, когато не съм на сцената, и до днес отговарям: чета, чета, чета... „Иди си вкъщи и прочети една хубава книга!” – на днешната младеж това сигурно ще се стори смешно. Затова на най-младите не го препоръчвам като лечебно средство. Препоръчвам го обаче на онези, които се чувстват по-зрели и вече имат развито чувства за красотата на словото.
 

image           image

Много рано се научих, че самосъжалението е строго забранено, така ще трябва да живея и занапред и няма да позволя да обременявам другите със собствените си грижи. Смъртта ми отне много близки хора, най-добрите ми приятели. Загубих мъжа си – и това за мен беше най-голямата загуба. Погребах майка си след края на войната. Сковахме един ковчег от училищни чинове и стояхме в дъжда пред църквата, разрушена от бомби. Беше 1945 година.

Всички се разделяме с майките си, с приятели, с децата си. Постоянно губим. Такава е съдбата ни. Колкото и да плачем, осъдени сме да губим. Осъдени сме да тъжим. Не ни е леко. Съжалението не е разрешение. Но не ни остава нищо друго, освен да съжаляваме. Фердинанд Фрайлиграт: „Люби, докле да любиш можеш..” (O lieb, solang du lieben kannst!)

Само една максима може да ни спаси: Опитай се това, което правиш за децата и семейството си, да не носи разкаяние и сълзи. Постоянно се изумявам, колко жилава и трайна е скръбта. Що се отнася до мен, времето не лекува всички рани. Вероятно лекува повърхностни наранявания – но дълбоки рани, с положителност не. Белезите болят не по-малко от раните, колкото и време да е минало.

 Самотата не е просто нещо. Има дни и нощи, когато си мислиш, че няма нищо по-добро от самотата. Но има дни и нощи, когато не можеш да понасяш да си сам. От уединението можеш да се спасиш – от самотата никога. Уединението няма нищо общо със самотата.

Можеш да запълниш една празнина, както се пълни празна къща. Но не можеш да подмениш с нещо друго присъствието на един човек, обитавал тази къща, придавал смисъл на живота и за когото си можел да се грижиш. Каквото и да правиш, не можеш да прогониш от душата си спомена за едно живо същество – човек или животно все едно. Постепенно приемаш самотата. След време свикваш, но това не означава, че се примиряваш. Измъчваш се, без никой да дочува плач, без никой дълбоко да споделя твоята болка.




Блажени са онези, които могат в църквата да поверят грижите и проблемите си на една по-висша сила. Аз не мога. Бих искала да мога. Възпитана съм във вярата, че сам си отговорен за грешките и недостатъците си и че си задължен да изстрадаш тези грешки – и в момента, и по-късно. Затова не мога да натоваря с отговорност другиго и да се измъкна невредима. Не съм невредима, стена за облекчение и се надявам, макар да изглежда безнадеждно, че скоро белезите ще болят по-малко.

Знам само, че отхвърлям всяка форма на насилие – независимо дали е между нации или престъпници, дали е с политически цели или без, или пък от алчност. Сърцето ми кърви за жертвите, уловени в мрежите на унищожението. Едно е сигурно: човек трябва да се опира на собствени принципи и убеждения и да им бъде верен. За това се изисква определена смелост.

Остава ми да благодаря на семейството и на верните си приятели. Семейството беше най-здравият съюз в детството и младостта ми. Този съюз ми е неприкосновен.

Искам да завърша тези размисли с един цитат от „Вилхелм Майстер – години на учение” на Гьоте: „Светът е толкова пуст, ако виждаш в него само планини, реки и градове. Но ако знаеш, че някъде има някой, близък на теб, и заедно с него мълчаливо вървиш през живота, това превръща земното кълбо в обитаема градина.”






Гласувай:
42



1. osi4kata - ето, това ни свързва:
07.09.2012 09:36
"Знам само, че отхвърлям всяка форма на насилие – независимо дали е между нации или престъпници, дали е с политически цели или без, или пък от алчност. " и не само...

Страхотен пост! За мен беше удоволствие! :)
цитирай
2. naidobriq - Беше ми приятно тук.Прочетах с удоволствие!
07.09.2012 09:46
Поздрав и весел уикенд ти желая!
цитирай
3. vostroto - Здравей, Скарлети!:) Не бях чел ...
07.09.2012 10:41
Здравей, Скарлети!:)
Не бях чел тези размисли на Марлене Дитрих, благодаря ти! Истини, изстрадани, и поучителни!
Поздрави!
цитирай
4. sparotok - !
07.09.2012 11:37
Ади, това е невероятно! Знаех, че Марлене Дитрих е била освен красива, също и много интелигентна жена, но от това, което прочетох тук виждам, че тя е много повече!

Поздрави!
цитирай
5. анонимен - ...
07.09.2012 13:47
''Но ако знаеш, че някъде има някой, близък на теб, и заедно с него мълчаливо вървиш през живота, това превръща земното кълбо в обитаема градина.” - Каква философия само! Странно е, но не ми идва никак интелигентна...По-скоро консуматорска при последващата фактология - само един пример:

Марлене Дитрих разбива сърцето на Ремарк
Отчаян копнеж по Синия ангел

''През 1937 Ремарк среща във Франция фаталната Марлене Дитрих. Цял месец двамата се носят във вихъра на любовния танц. Лятото свършва и Дитрих се връща в Холивуд, а писателят - в Швейцария. Той й праща изпълнени със страст и трогателна меланхолия писма. През 1939 актрисата отново е при своя любим. За да бъдат заедно, тя предприема рискована стъпка: отива в немското консулство, пуска в ход целия си блясък и му издейства виза. Благодарение на нея Ремарк заминава за САЩ. Там обаче отношенията им се влошават. И всеки път влюбеният писател се оказва жертва на своята “стоманена орхидея”. Той търси любов и спокойствие, но тя не е в състояние да му ги даде. Когато усети, че я губи и се превръща в един от многобройните й поклонници, Ремарк започва да се държи като 8-годишен хлапак. „Когато се правех на дете, тя изпадаше във възторг”, пише в дневника си Ремарк. Предлага й брак, а тя му съобщава, че току-що е направила аборт от Джим Стюарт. Пред неговите очи му изневерява и с мъже, и с жени. Писателят дави мъката си в безпаметно пиянство и безразсъдно шофиране. Накрая през 1940 не издържа и окончателно слага край на връзката им. ''

Извод - ''Защо ли да не смесим любов и приятелство? Ще е някак си по-вълнуващо'' :(
цитирай
6. katan - Поздрави за постинга, Ади!
07.09.2012 14:29
Не бях чела тези размисли на Марлене Дитрих.
Изстрадани, преживени и дълбоки.
цитирай
7. monaliza121 - Текста в червено те ... нали?
07.09.2012 15:21
Особено в Америка, където се приема на вяра всичко написано; приемат всичко, което им налага рекламата и направо забравят, че имат собствен мозък.

Не само в Америка...

Целувки, Ади!:)
цитирай
8. ivankalilova - Привет, Ади! Благодаря, за из...
07.09.2012 16:01
Привет,Ади!
Благодаря, за изключително интересния постинг!
Написаното.......и това между редовете.....
Често не забелязваме, радостта, щастието, красотата, които са до нас всеки ден, а те понякога са толкова крехки и лесно можем да ги загубим. Когато изчезнат – съжаляваме, но вече е прекалено късно. Затова трябва да изживяваме истински
всеки един момент преди да е отлетял.........Така си мисля.......
Прегръщам те и ти желая хубав ден!:)
цитирай
9. scarlety - Привет на всички!
07.09.2012 16:56
Тинче- да червеният текст е този,който ме хвана за гърлото! Целувки!

Павел-несъмнено красавица,филмова звезда с богата автобиография, достигнала до тези прозрения, които говорят сами по себе си за чувствителност,интелигентност и мъдрост!

Ан 5- изключително избирателно цитиран пасаж от цялата статия за живота на Ремарк и любовта между двамата,който ти е от полза за да направиш своите погрешни интерпретации и"великия" си извод:))) Защо да не проявим сарказъм не на място? Просто е по-вълнуващо! Следващият път бъди по-смел(а) и се идентифицирай! Не хапя!:)

Вострото, Ани, Руми, Кате, Ванче, благодаря,че бяхте тук, прочетохте и коментирахте!:) Поздрави!
цитирай
10. hatanasov - Поздрави за постинга!
07.09.2012 17:50
Въпреки, че беше забранен през комунизма "Синият ангел", аз успях да го гледам няколко пъти, както и много други филми на "Лили Марлен"!
цитирай
11. stela50 - Прекрасен пост, Скали ...
07.09.2012 20:09
Изключително интересно ми беше да прочета
мъдрите размисли на легендарната Марлене Дитрих.
Невероятна жена... Благодаря за представянето.
Поздрави и прегръдки !
цитирай
12. scarlety - А ето и един линк,
07.09.2012 20:28
където има много интересни неща за "Синия ангел" и за живота на Марлене Дитрих:

http://www.mediapool.bg/%E2%80%9C%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%E2%80%9D-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D1%85%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-news123789.html
цитирай
13. tili - Като прочетох поста
07.09.2012 20:45
сутринта не можах да коментирам. Май не можеше:( Което не ми попречи да си го закича на блогрола:)

Хубаво и точно, благодаря!
цитирай
14. ivesa - Мъдра житейска концепция...
08.09.2012 14:16
на мъдра жена.Поздрави!:)
цитирай
15. scarlety - hatanasov,stela,tili,ivesa,
08.09.2012 20:24
благодаря ви и аз! Поздрави!:)
цитирай
16. megg - Размисли - огледало на душата
09.09.2012 18:15
На търсещата душа; истини - минали през нея и оставили светли следи или белези; мисли за приятелството като благослов, за радостта от съпреживяването на света- роден от въображението, за орисията човешка , за куража да бъдеш себе си ... вълнуват, човек им вярва.
Благодаря за споделеното, Ади!
Поздрав от мен, с прегръдка! :)
цитирай
17. scarlety - Много точно си го казала, Меги!
09.09.2012 18:45
Истини минали през нея и оставили отпечатък...Може би не за всеки тези размисли са неговите истини, но те са огледало на нейната душа-резултат от грешки,опит,горчивини,преживявания...
Прегръщам те и ти благодаря!:)
цитирай
18. makont - "Осъдени сме да тъжим....
09.09.2012 19:27
...самосъжалението е строго забранено...". Наистина силна личност, освен всичко друго. Здравей Ади, и аз, завръщайки се от гроздобер се зачетох и ми хареса. Има какво да си "напазаруваме" от нея. Прегръдки и хубава седмца!
цитирай
19. scarlety - Майче,
10.09.2012 07:20
Гроздобер значи...ще четем философски размисли в компанията на хубаво винце:)
Успешна и слънчева седмица!:)
цитирай
20. luxporto - Привети, Чудесен пост. Имах нужда ...
10.09.2012 18:31
Привети,
Чудесен пост. Имах нужда от такова четиво в забързания делник. За да си спомня, онова което не бива да се забравя
цитирай
21. scarlety - Привет,мъдра червенокоске!
12.09.2012 18:05
Ти си знаеш!:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: scarlety
Категория: Други
Прочетен: 1734238
Постинги: 166
Коментари: 5043
Гласове: 26478
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031