Постинг
25.05.2010 17:02 -
Реална приказка за любовта
Автор: scarlety
Категория: Изкуство
Прочетен: 13602 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 12.06.2012 18:16
Прочетен: 13602 Коментари: 28 Гласове:
32
Последна промяна: 12.06.2012 18:16
Брегът и Вълната - реална приказка за Любовта
Това е история стара, колкото света...
Едно пътешествие, което няма начало и няма край.
Една любов - искрена и чиста като самата природа.
Любовта между Вълната и Брега...
Всяка вечер под звездното небе двамата се срещат, сливат се за миг и се разделят отново. Кратък миг щастие, заплащан с много болка...
И този кръговрат се повтаря от самото Сътворение. Всяка нощ, в продължение на векове и ери, брегът чака своята морска любима, пътувала по целия свят, но в крайна сметка, завръщаща се при него. Те се обичат с любов неподвластна на времето, на стихиите, защото те самите са една голяма стихия. Всеки път щом Брегът потъне в солената прегръдка на Вълната, тя му разказва за своите пътешествия, за нещата, които е видяла, за всяка мида, която е погалила...
Брегът малко ревнува, но знае, че такава е Съдбата на неговата любов, непонятна за никой друг освен за самите тях. Той само я слуша, наслаждавайки се на шепота и, нежен като лунната светлина, която е и нейната пътеводна звезда. Соленият й допир кара пясъчното му сърце да тупти и да изпитва болка и удоволствие, слети в едно – при всеки допир, и при всяко оттегляне...
Една вечер, докато Брегът чакаше с мълчаливо нетърпение срещата, която oсмисляше скучното му съществуване, той почувства едни леки крачета да ходят по гърба му. Усети, че крачките бяха бавни, самотни и тъжни. Обърна някои от песъчинките си, така че да разбере кой смущава покоя му и кой освен него чувства самота. Песъчинките му казаха, че по него се разхожда едно момиче, гледа към морето със същия копнеж, с който гледа самият Бряг. И той я почувства близка! Почувства нейния копнеж, нейното нетърпение. Тя също чакаше някой, така, както и той...
Момичето седна до сърцето му – мястото, което беше най-близо до водата. И Брегът почувства парещи капчици да падат отгоре му. Знаеше, че това не е морето. То не пареше така. В един миг, когато песъчинките вкусиха малките капчици, той разбра колко горчиви са човешките сълзи. И се зачуди - не убиват ли хората, докато се спотайват вътре в тях?! Та тази горчивина можеше да се мери само с онова неосъзнато докрай усещане, което той изпитваше, когато любимата му го оставяше за пореден път...
Но в един миг всичко това изчезна, защото на хоризонта се появи Тя! Набираща все повече сила, все повече мощ, яхнала лунната светлина, Тя идваше към него, за да го дари с болка и щастие. Но този път не беше сама. Тя носеше със себе си един човешки предмет. Брегът го разпозна – беше рибарска лодка, а в нея имаше млад мъж. В същия момент, Брегът престана да усеща парещите капки, както и натиска от човешкото тяло върху себе си. Момичето беше скочило на крака и тичаше към морето. А Вълната се приближаваше все повече и повече, носеща лодката на нежния си гръб. Брегът предчувстваше, че нещо изключително е на път да се случи...
И в мига, в който Вълната го заля, и го дари с една дълга солена целувка, в мига, когато Брегът потъна във властната й прегръдка, момичето потъна в прегръдките на младия мъж. И точно в този момент нещо се случи. Брегът очакваше Вълната да се отдръпне и да си замине, но вместо това, тя остана. Продължаваше да му шепне, да му разказва, да го гали. Брегът отново почувства човешки натиск върху себе си и разбра, че става нещо изключително – момичето бе дочакало своята Вълна, сливаше се с нея, така както той със солената си любима. Времето беше спряло! Две стихии се бяха обединили и бяха направили невъзможното – бяха спрели кръговрата...
Мигът беше замръзнал, смилил се над тях, давайки им това, от което най-много имаха нужда – време. Те знаеха, че навсякъде другаде по света времето си минава, както обикновено, нечакащо никой, но те се намираха в една светлинна сфера, сглобена от лунна светлина, от огъня на любовта, от морската пяна. Сфера, защитаваща ги от най-големия им враг. Сфера, която едновременно беше силна, удържаше настрани пришпорващото време, но която скоро щеше да се разпадне. Те го знаеха, и затова задържаха всеки миг – силно и нежно, както децата държат в шепите си светулките и ги изучават. Запомняха всеки допир, всяка ласка, всяка изречена дума, всеки миг, защото знаеха, че краят е близо. Даже не усетиха, кога е настъпил...
Просто Вълната целуна своя любим за последно и се отдръпна – там в лоното на дълбините, за да продължи своето безкрайно пътуване. Мъжът скочи в лодката, не можеше да го спре ръката на любимата му. Той се качи отново на гърба на вълната и двамата си тръгнаха...
Сферата се разпадна на множество светлини, които се отправиха към небето и сякаш разтърсиха всичко там горе, защото само след секунди над брега и самотното момиче заваля звезден дъжд.
И двамата си пожелаха едно и също нещо.
Едно пътешествие, което няма начало и няма край.
Една любов - искрена и чиста като самата природа.
Любовта между Вълната и Брега...
И този кръговрат се повтаря от самото Сътворение. Всяка нощ, в продължение на векове и ери, брегът чака своята морска любима, пътувала по целия свят, но в крайна сметка, завръщаща се при него. Те се обичат с любов неподвластна на времето, на стихиите, защото те самите са една голяма стихия. Всеки път щом Брегът потъне в солената прегръдка на Вълната, тя му разказва за своите пътешествия, за нещата, които е видяла, за всяка мида, която е погалила...
Брегът малко ревнува, но знае, че такава е Съдбата на неговата любов, непонятна за никой друг освен за самите тях. Той само я слуша, наслаждавайки се на шепота и, нежен като лунната светлина, която е и нейната пътеводна звезда. Соленият й допир кара пясъчното му сърце да тупти и да изпитва болка и удоволствие, слети в едно – при всеки допир, и при всяко оттегляне...
Една вечер, докато Брегът чакаше с мълчаливо нетърпение срещата, която oсмисляше скучното му съществуване, той почувства едни леки крачета да ходят по гърба му. Усети, че крачките бяха бавни, самотни и тъжни. Обърна някои от песъчинките си, така че да разбере кой смущава покоя му и кой освен него чувства самота. Песъчинките му казаха, че по него се разхожда едно момиче, гледа към морето със същия копнеж, с който гледа самият Бряг. И той я почувства близка! Почувства нейния копнеж, нейното нетърпение. Тя също чакаше някой, така, както и той...
Момичето седна до сърцето му – мястото, което беше най-близо до водата. И Брегът почувства парещи капчици да падат отгоре му. Знаеше, че това не е морето. То не пареше така. В един миг, когато песъчинките вкусиха малките капчици, той разбра колко горчиви са човешките сълзи. И се зачуди - не убиват ли хората, докато се спотайват вътре в тях?! Та тази горчивина можеше да се мери само с онова неосъзнато докрай усещане, което той изпитваше, когато любимата му го оставяше за пореден път...
Но в един миг всичко това изчезна, защото на хоризонта се появи Тя! Набираща все повече сила, все повече мощ, яхнала лунната светлина, Тя идваше към него, за да го дари с болка и щастие. Но този път не беше сама. Тя носеше със себе си един човешки предмет. Брегът го разпозна – беше рибарска лодка, а в нея имаше млад мъж. В същия момент, Брегът престана да усеща парещите капки, както и натиска от човешкото тяло върху себе си. Момичето беше скочило на крака и тичаше към морето. А Вълната се приближаваше все повече и повече, носеща лодката на нежния си гръб. Брегът предчувстваше, че нещо изключително е на път да се случи...
И в мига, в който Вълната го заля, и го дари с една дълга солена целувка, в мига, когато Брегът потъна във властната й прегръдка, момичето потъна в прегръдките на младия мъж. И точно в този момент нещо се случи. Брегът очакваше Вълната да се отдръпне и да си замине, но вместо това, тя остана. Продължаваше да му шепне, да му разказва, да го гали. Брегът отново почувства човешки натиск върху себе си и разбра, че става нещо изключително – момичето бе дочакало своята Вълна, сливаше се с нея, така както той със солената си любима. Времето беше спряло! Две стихии се бяха обединили и бяха направили невъзможното – бяха спрели кръговрата...
Мигът беше замръзнал, смилил се над тях, давайки им това, от което най-много имаха нужда – време. Те знаеха, че навсякъде другаде по света времето си минава, както обикновено, нечакащо никой, но те се намираха в една светлинна сфера, сглобена от лунна светлина, от огъня на любовта, от морската пяна. Сфера, защитаваща ги от най-големия им враг. Сфера, която едновременно беше силна, удържаше настрани пришпорващото време, но която скоро щеше да се разпадне. Те го знаеха, и затова задържаха всеки миг – силно и нежно, както децата държат в шепите си светулките и ги изучават. Запомняха всеки допир, всяка ласка, всяка изречена дума, всеки миг, защото знаеха, че краят е близо. Даже не усетиха, кога е настъпил...
Просто Вълната целуна своя любим за последно и се отдръпна – там в лоното на дълбините, за да продължи своето безкрайно пътуване. Мъжът скочи в лодката, не можеше да го спре ръката на любимата му. Той се качи отново на гърба на вълната и двамата си тръгнаха...
Сферата се разпадна на множество светлини, които се отправиха към небето и сякаш разтърсиха всичко там горе, защото само след секунди над брега и самотното момиче заваля звезден дъжд.
И двамата си пожелаха едно и също нещо.
Следващ постинг
Предишен постинг
Много красива и поетична подготовка за морето!!!
цитирай
2.
анонимен -
Скали,
25.05.2010 17:27
25.05.2010 17:27
много си романтична. Трябвало е да се родиш в 18-ти Век, в епохата на дългите рокли, щапките с пера и ветрилата. И принцовете да те ражхождат с карета по морския бряг. Просто не си за СЕГА.
цитирайВсички имаме нужда от романтика ,нежност , любов и малко фантазия,независимо в кой век живеем .
Поздравления ,skarlety !
цитирайПоздравления ,skarlety !
Винаги чета всичко за морето с голямо удоволствие, но сега то е двойно, защото написаното е от теб О'Хара. Много красиво!
цитирайчувство изпитах - натъжих се , но се и усмихнах...изпълни ме с нежност...поздравления scarlety
цитирайНевероятна романтика!
Приеми моите искрени комплименти!
Това потяпяне в мечтание и блян е нужно, за да почувства човек, че живее истински.
цитирайПриеми моите искрени комплименти!
Това потяпяне в мечтание и блян е нужно, за да почувства човек, че живее истински.
demidin написа:
Много красива и поетична подготовка за морето!!!
Подготовкара е романтична,а на самото море...какво ли ще е:)))))
Иска ми се да бях живяла точно по това време наистина.
Уцелил си,както винаги!:)
Но в някой друг живот може би!:)
цитирайУцелил си,както винаги!:)
Но в някой друг живот може би!:)
Разбира се,че имаме нужда от романтика,а в днешно време може би и повече!Благодаря ти!:)
цитирайЗнам,че обичаш много морската тематика и бих искала да съм написала тази красива приказка,но не съм!:)И все пак,радвам се,че ти е харесала!
цитирайБлагодаря ти!
цитирай"Това потяпяне в мечтание и блян е нужно, за да почувства човек, че живее истински."
Така красиво си го казал,че нямам какво да добавя!
Благодаря ти!
цитирайТака красиво си го казал,че нямам какво да добавя!
Благодаря ти!
За романтиката-
Скали, не ги слушай,
че нямало романтични и нежни мъже
в забързания ни и луд ден.
Има ги. ;)
За щастие....
И нека вълната....
Поздрави Мила !
цитирайСкали, не ги слушай,
че нямало романтични и нежни мъже
в забързания ни и луд ден.
Има ги. ;)
За щастие....
И нека вълната....
Поздрави Мила !
Хареса ми... Има много романтика, Scarlety!
цитирай
15.
анонимен -
Тъжен край....
26.05.2010 12:09
26.05.2010 12:09
Но нали има и утре , нали всичко пак ще се повтори.... ?
цитирайРазбира се,че има....но всеки .... да си каже думата!:))
Благодаря ти:)
цитирайБлагодаря ти:)
Радвам се,че ти харесва!
Има и романтични хора тук!:)Браво!
цитирайИма и романтични хора тук!:)Браво!
По гребена на твоята душа вълна ....
цитирайandreshko написа:
Но нали има и утре , нали всичко пак ще се повтори.... ?
Надявам се!:)
phoenix2000 написа:
По гребена на твоята душа вълна ....
Една целувка
тича по вълните.
При теб ще дойде
точно в полунощ.
Дочакай.
Не заспивай.
Тя идва
да ти донесе
любов!:)
21.
анонимен -
Ако нямаше "утре",
26.05.2010 16:47
26.05.2010 16:47
нямаше да има и надежди .... :))))
цитирайscarlety написа:
Една целувка
тича по вълните.
При теб ще дойде
точно в полунощ.
Дочакай.
Не заспивай.
Тя идва
да ти донесе
любов!:)
phoenix2000 написа:
По гребена на твоята душа вълна ....
Една целувка
тича по вълните.
При теб ще дойде
точно в полунощ.
Дочакай.
Не заспивай.
Тя идва
да ти донесе
любов!:)
идва всяка нощ във полунощ
вече не мога да се наспивам
май ще трябва да натисна паузата на блога
Надежда и утре--тези две думи са желание за живот!:)
Трябва да има "утре"! На всяка цена!
цитирайТрябва да има "утре"! На всяка цена!
24.
анонимен -
Докато ти си в блога красота и ром...
26.05.2010 20:14
26.05.2010 20:14
Докато ти си в блога красота и романтика няма да липсват, Скарлети!
поздрави!
цитирайпоздрави!
vostroto написа:
Докато ти си в блога красота и романтика няма да липсват, Скарлети!
поздрави!
поздрави!
Просто ставам и се покланям!:))))
Сериозно-благодаря ти!
"Мигът беше замръзнал, смилил се над тях, давайки им това, от което най-много имаха нужда – време......"
Миналото е история, бъдещето не съществува, има само настояще!
Поздравления, прекрасно е!
цитирайМиналото е история, бъдещето не съществува, има само настояще!
Поздравления, прекрасно е!
scarlety написа:
"Това потяпяне в мечтание и блян е нужно, за да почувства човек, че живее истински."
Така красиво си го казал,че нямам какво да добавя!
Благодаря ти!
Така красиво си го казал,че нямам какво да добавя!
Благодаря ти!
И аз ти благодаря, че ми помогна да се откъсна от тежката реалност и да почерпя сили от един красив свят!
Благодаря ти! Но все пак бъдещето го има някъде там!":)
цитирайТърсене
Блогрол
1. www.vbox7.com/
2. www.youtube.com/
3. www.svejo.net
4. Албум Блог.бг.-вс.части
5. Подарък!
6. Опитвал ли си?
7. Септември
8. Ще ти мине my Love
9. Писмо до татко
10. Превъзмогване
11. Другото кино
12. Едно неизпратено писмо...IN MEMORIAM
13. Не забравяй
14. Жена
15. Не унивай, море
16. И се влюбих тогава...
17. Безсънно
18. Скитница
19. Мечтание
20. Спонтанно
21. С тих стих
22. Иван Пейчев
2. www.youtube.com/
3. www.svejo.net
4. Албум Блог.бг.-вс.части
5. Подарък!
6. Опитвал ли си?
7. Септември
8. Ще ти мине my Love
9. Писмо до татко
10. Превъзмогване
11. Другото кино
12. Едно неизпратено писмо...IN MEMORIAM
13. Не забравяй
14. Жена
15. Не унивай, море
16. И се влюбих тогава...
17. Безсънно
18. Скитница
19. Мечтание
20. Спонтанно
21. С тих стих
22. Иван Пейчев