Първият критерий за място в класацията на най-изключителните диаманти е, разбира се, размерът: откритият в Южна Африка Кулинан, който днес е част от британското кралско съкровище, и до днес е без конкурент в тази категория. Намирането му на 26 януари 1905 предизвиква световна сензация и няма как да бъде другояче, защото суровия диамант тежи 621 г (3106 карата) и е дълъг 11 см. Най-изумителният скъпоценен камък в историята на човечеството е изваден от Голямата дупка (Big Hole), мината близо до Претория, основана от Томас Кулинан, на когото е кръстен камъкът. Но в онзи късен следобед работникът, попаднал на тази невероятна находка, далеч не е подозирал, че дори и след повече от 100 години рекордът на Кулинан няма да бъде надминат.

В онези несигурни времена заплахата от разбойнически нападения принуждава притежателите на скъпоценности да измислят какви ли не хитрини. Така, когато правителството на Трансваал решава да подари диаманта Кулинан на английския крал Едуард VІІ за рождения му ден през 1907, камъкът е пуснат по пощата като обикновена пощенска пратка. В същото време запечатана кутия за шапки, в която уж се намира той, отплава на борда на кралския кораб. Събитието предизвиква небивал медиен шум и привлича вниманието на репортери и световни бандити. В действителност в кутията за шапка лежи парче най-обикновено стъкло. Стратегическият ход е успешен и година по-късно Едуард VІІ, станал притежател на този императорски подарък, е осенен от рискованата идея да разфасова камъка. На 10 февруари 1908 Кулинан е разрязан на 9 огромни диаманта. Между тях са 530-каратовият Кулинан І, впоследствие прекръстен на Голямата звезда на Африка, и 317-каратовият Кулинан ІІ, известен и като Звездата Лесер на Африка, както и други 96 по-малки брилянта с изключително качество.

В надпреварата за карати Златен юбилей държи абсолютен рекорд – той тежи 545 карата след шлифоването. Президент Варгас (с тегло 726 карата), намерен в Бразилия през 1938, както и Кох-и-нор (с тегло 600 карата в сурово състояние), намерен в Индия, също намират място в класацията на най-големите диаманти в света.

 
Great-mogul-diamonde

Всеки от тези камъни притежава невероятна съдба, преминавайки през векове и континенти и събуждайки едни и същи екстремни, дори луди страсти у хората, докоснали се до тях. В диаманта Санси например е събрана цялата френска история: първият му известен собственик е Шарл Смелия, който го губи по време на битка срещу швейцарската армия през 1476. Век по-късно диамантът се появява в ръцете на сеньор Дьо Санси, посланик на Франция в Константинопол. След като го използва като залог, за да помогне на Анри ІV да се качи на престола, той го продава на английския крал. Впоследствие камъкът минава през ръцете на кардинал Мазарини, на Луи ХV, изчезва след нападение на пътни бандити, за да се завърне по време на Директорията, когато е заложен срещу пари, които да финансират армиите на Революцията, заминава за Англия, за да се влее в богатството на херцозите Астор, и най-накрая е откупен от Лувъра, където сега се намира.

Риджънт също има славно минало. Откраднат през 1792, той е открит в дупка, която престъпниците издълбали под... „Шанз Елизе”. По време на окупацията, той е пренесен по спешност от Лувъра в замъка Шамбор, където прекарва дълги отшелнически години, замаскиран под дебел слой гипс зад мрамора на една камина.

Още по-зрелищна е одисеята на изумително красивия Хоуп, който открай време се ползва с мрачната репутация, че носи смърт и проклятие въпреки нежното си име. Купен през 1642 от пътешественика Жан-Батист Таверние, скъпоценният камък става притежание на Краля Слънце и той, както си го носи, умира. Малко след като преминава в ръцете на Мария Антоанета, тя бива обезглавена. Камъкът се появява наново вече в семейството на младия лорд Хоуп в Англия, който тутакси се разорява. Всеки от клана Хоуп, който наследява прочутия диамант, умира при трагични обстоятелства. В деня, в който руската принцеса Канитовска го дава на своя приятелка, парижка актриса, последната е убита, докато излиза на сцената. Хоуп попада у един нюйоркски бижутер (той набързо фалира), и у един султан (той изгубва трона си), преди да влезе в американската фамилия Маклейн, която решава – разумна защитна мярка – да го освети. Резултатът е, че свещеникът, извършил ритуала, полудява, а синът на Маклейн се самоубива. Според легендата истинският Хоуп е приключил земния си път през 1912, при потъването на “Титаник”, завличайки на дъното последния си собственик. Във филма на Джеймс Камерън Кейт Уинслет носи на врата си реплика на Хоуп. В действителност обаче е по-вероятно след всички тези премеждия Хоуп да е бил разрязан на две. Едно от парчетата днес се намира в “Смитсониън Институт” във Вашингтон.

Намереният в Индия Риджънт пък бил откраднат от един роб. Крадецът успял да скрие камъка под превръзката на рана, която нарочно сам си причинил, но бил убит от капитана, който трябвало да го освободи. След като бил откраднат от някакъв монах в Мадрас, великолепният синьо-виолетов Орлов се завърта във вихъра на поредица от престъпления и убийства, преди да заеме достойно място в императорския трезор на Русия. Когато сеньор Дьо Санси решава да продаде диаманта си в Англия, пратеникът, по който го изпраща, не стига до получателя, защото бива причакан и убит от добре осведомени бандити. В пристъп на гениална интуиция бившият посланик все пак успява да открие своята скъпоценност... в трупа на верния си слуга. В момента на нападението нещастникът предпочел да глътне камъка, вместо да допусне той да бъде откраднат.

Както става ясно, историята на повечето от легендарните диаманти е свързана с трупове и убийства. Но има, разбира се, и красиви истории, които разпалват въображението. Като тази за диаманта Президент Варгас, открит през 1938 в Бразилия от трима ловци на камъни. В по-ново време Ерик Нюзбаум, експерт бижутер в „Картие”, успява да попадне на следите на колието от Патиала, изработено през 1928 и състоящо се от 3000 диаманта. След зрелищен екшън бижуто, което се смята за едно от най-красивите в света, зае мястото си в сейфовете на фирмата на площад „Вандом” в Париж.